Какво трябва да знаем за инхалатора и с какво може да ни бъде полезен

Инхалаторът представлява малко преносимо устройство, което доставя физиологичен разтвор или медикамент до белите дробове. Според разновидностите на устройството лекарството навлиза в организма чрез фина мъгла, спрей или сух прах.

Инхалаторът може да се използва както от възрастни, така и от деца.

В тази статия ще научите повече за видовете му, техните характеристики и употреба, както и защо и при какви здравословни състояния се използват те.

За какво е полезен инхалаторът?

Устройството действа благотворно при проблеми с долните и горните дихателни пътища и при респираторни заболявания като бронхит, ларингит и хрема. Освен това инхалаторът се използва за лечение на:

• Пневмония;
• Диабет;
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
• Паркинсон;
• Хроничен ринит;
• Синузит;
• Ангина;
• Астма;
• Муковисцидоза (кистозна фиброза);
• Шизофрения;
• Грип;
• Фарингит;
• Белодробна туберкулоза;
• Алергични реакции.

Инхалаторите се предписват за контролиране на симптоми при хронични дихателни заболявания като астма, както и за облекчаване при получаване на пристъп вследствие на кашлица, усещане за задух, затруднено дишане и т.н. Те са полезни и в случаите, когато  състоянието на човек с проявило се заболяване се влошава след практикуване на спорт, изискващ по-голямо физическо натоварване.

Разлики между инхалатор и небулизатор

Те изпълняват една и съща функция — да доставят медикаменти на организма при лечение на белодробни заболявания. За разлика от инхалаторите, които са преносими и малки, небулизаторите са с по-голям размер и работят на батерии. При нужда се включват и в електрическата мрежа.

Друго различие между устройствата е, че небулизаторите изискват използването на мундщук или маска. За да подействат те, е нужно да изминат няколко минути.

Видове инхалатори и небулизатори

Основните типове инхалатори са дозирани и прахови, като съществува и метод на инхалация на пара. Небулизаторите се разделят на ултразвукови, електронно-мембранни и компресорни. 

Дозирани инхалатори

Устройството има пластмасов контейнер (корпус), съдържащ флакон с дадения медикамент под формата на течност под налягане.

Приемът на лекарството се извършва посредством мундщук и чрез натискане на корпуса, като медикаментът достига до белите дробове след вдишване на дозата през устата. Едно впръскване се равнява на една доза.

Някои от дозираните инхалатори имат спейсъри. Те представляват тръбички, които се прикрепят към мундщука, за да се улесни правилното използване на уреда.

Прахови инхалатори

Те съхраняват лекарството под формата на прах в капсули или контейнери. Задействат се при дълбоко вдишване, без да е нужна координация между натискането на контейнера и вдишването.

Когато използвате прахов инхалатор, имайте предвид, че не трябва да издишвате директно в устройството, преди да вдишате, за да не се разпръсне медикаментът преди да достигне до организма.

Обикновено праховите инхалатори представляват диск с мундщук или са с форма на тръба.

Инхалация на пара

Съществува и традиционният метод на инхалация на пара, при който човек се навежда над тенджера с топла и вдигаща пара смес от вода и билки (като лайка или невен), етерични масла, сода, а главата е покрита с хавлия. Повечето лекарства не могат да се прилагат при този метод, а вдишаните частици са прекалено големи, за да достигнат дихателните пътища. Така те остават в устната кухина и се издишват бързо. Този тип инхалация се използва главно за вдишване на билки или етерични масла.

Ултразвукови небулизатори

Те преобразуват течността в аерозол благодарение на вибрации с висока честота. Подходящи са за терапии само с физиологичен разтвор заради по-трудното определяне на дозата на медикамента.

Електронно-мембранни (меш) небулизатори

За да се създаде аерозол, при меш небулизаторите се използва тънка вибрираща мембрана, която разпрашва медикамента на механичен принцип. Той, от своя страна, бива “пресят” от нея и така се превръща в мъгла.

Компресорни небулизатори

При тях чрез компресор се образуват аерозоли — малки фини частици, които се разпрашват, за да достигат по-лесно до белите дробове. Поставеното в контейнера лекарство се приема от организма с или без разреждане с физиологичен разтвор.

Инхалатори за деца

Когато търсите инхалатор за детето ви, съобразете следните фактори:

• Дали устройството работи безшумно;
• Дали може да се използва в легнало положение;
• Какъв е дизайнът му;
• Дали размерът на маската му е подходящ;
• Дали инхалаторът е удобен за ползване.

Характеристики

За да изберете най-подходящия модел за вашите нужди и състояние, трябва да проверите дали характеристиките му отговарят на изискванията ви.

• Респираторна фракция — тя представлява процента на частиците от аерозола, отговарящи за размера на тези, посочени от производителя на дадения инхалатор. По-високите процентни стойности означават, че лечението ще е по-ефективно.
• Остатъчно количество на използваното лекарство — то не трябва да надвишава 1 мл. 
• Размер на разпрашваните частици — това е една от основните характеристики на добрите модели. Колкото са по-малки частиците, толкова по-навътре и по-лесно ще достигнат до белите дробове. 
• Скорост на разпрашване — скоростта е значим фактор, защото от нея зависи времетраенето на процедурата. При по-бързо преобразуване на лекарството в аерозол тя ще е по-кратка.
• Маски за инхалатор — от големината и броя им зависи колко и кои членове на дадено семейство ще ползват уреда.
• Външен вид — дизайнът е важен основно за малките деца, които може би ще се разстроят или ще нервничат по време на процедурата. Когато инхалаторът изглежда като играчка - коте, количка, тюленче или рибка например, тогава терапията ще се извърши по-лесно и може да бъде забавна.

Как се използва инхалатор?

Употребата на устройството не е сложна и се извършва в няколко стъпки. 

За дозираните инхалатори:

1. Махнете капачката от  мундщука.
2. Проверете дали има лекарство в контейнера.
3. Разклатете инхалатора за пет секунди преди всяко вдишване. Ако ползвате спейсър, го свържете към уреда.
4. Поемете дълбоко въздух.
5. Наклонете глава назад, за да позволите на аерозола да проникне по-лесно в белите дробове. След това издишайте.
6. Долепете устни до мундщука. Дръжте езика си под него, за да не блокирате отвора му, но не го захапвайте.
7. Вдишайте бавно в същия момент, когато натискате контейнера надолу;
8. Задръжте дъха си за няколко секунди и издишайте.
9. Ако ви е предписано от специалист да повторите процедурата, изчакайте малко - 20 секунди до минута, преди второ впръскване.
10. Изплакнете устата си, за да намалите риска от появата на странични ефекти.

За праховите инхалатори:

1. Махнете капачката. Ако ползвате уред за еднократна употреба, трябва да сложите капсулата в него според указанията.
2. Издишайте бавно, но не в мундщука.
3. Поставете мундщука в устата си между зъбите си.
4. Вдишайте дълбоко през устата за 2-3 секунди.
5. Извадете устройството.
6. Задръжте дъха си за няколко секунди.
7. Издишайте.
8. Затворете инхалатора.
9. Повторете процедурата при използване на уред за еднократна употреба.

При небулизаторите указанията за ползване са следните:

1. Огледайте състоянието на устройството.
2. Свържете отделните части на уреда според указанията.
3. Поставете накрайника/маската на лицето си.
4. Вдишайте през устата или през носа.
5. Изключете инхалатора.

Независимо какъв тип уред имате, винаги трябва да следвате инструкциите на вашия лекар или тези от листовката, и да го почиствате след употреба.

Медикаменти за инхалация

Според вида на инхалатора, функциите му и вашето здравословно състояние  може да включите в лечението си различни лекарства.

Сред най-често използваните за инхалации медикаменти са:

• Физиологичен разтвор — той е полезен при лечение на пневмония, грип, хрема, настинка и други. Може да се приема самостоятелно или като разтворител с помощта на небулизатор. Облекчава симптомите и помага за по-бързото оздравяване на ползващия го.
• Кортикостероиди — те действат благоприятно на организма при остри хронични респираторни заболявания. Освен това имат противоалергични и противовъзпалителни свойства.
• Бронходилататори — разширяват дихателните пътища и улесняват процеса на дишане. Подходящи са за употреба при лечение на бронхит.

Не експериментирайте с дозите и лекарствата, които искате да приемете чрез инхалатора. Винаги се съветвайте със здравен специалист, преди да го използвате.

Предимства и недостатъци

Всеки вид инхалатор или небулизатор има своите предимства и недостатъци.

• Дозирани инхалатори — те са удобни и преносими. Не се задействат от дишането на пациента и са по-икономичният вариант на праховите модели. Използват се без нуждата от предварителна подготовка. Недостатък при тях е трудното определяне на оставащите дози, както и високият процент на фарингеално отлагане.
• Прахови инхалатори — те също са с компактен модел и се пренасят лесно. Могат да се ползват и без спейсър, но са по-скъпи. Тези модели трудно набавят на организма високи дози от конкретното лекарство. Понякога изискват сглобяване и не могат да се използват заедно с трахеостомна или ендотрахеална тръба.
• Компресорни небулизатори — с тях се работи лесно, защото предоставят възможността да се приемат повече видове лекарства. Недостатъците на този тип устройства са по-големите им размери и невъзможността да се ползват в легналото положение. Друго неудобство е, че трябва да се захранват чрез електричество.
• Меш инхалатори  — те са леки, удобни и безшумни. Работят на ток и на батерии. Подходящи са за деца, защото се използват и в легнало положение. Според вида им могат да са под формата на играчка. Някои от моделите имат и функция за самопочистване, което улеснява употребата им.
• Ултразвукови небулизатори — сред плюсовете на тези уреди са, че са безшумни и предлагат възможността за поемане на голям обем течности. Те са с компактен размер и могат да се зареждат. Сред недостатъците са по-високата им цена и че понякога ултразвуковите вълни могат да повлияят на приетите лекарства, като така намаляват ефективността на процедурата.

Рискове при лечение с инхалатор

Използването на инхалатор е безопасен метод за лечение, но все пак има няколко фактора, за които трябва да се внимава, за да не се появят проблеми и усложнения. Някои от тях са:

• Неправилна употреба на уреда;
• Странични реакции от приетите лекарства;
• Повишено внимание за използване на инхалатор при бременност и кърмене; 
• Нежелани взаимодействия с други медикаменти — лекарствата, приети чрез инхалатор, могат да влияят негативно върху други, приемани през устата, и вследствие на това да се получат усложнения. Затова винаги трябва да се консултирате с лекар, преди да използвате инхалатор.

Заключение

Инхалаторите са полезни устройства, които помагат при лечение на различни здравословни проблеми като хрема, синузит, астма и други. Те се разделят на дозирани и прахови. Небулизаторите също се причисляват към инхалаторите, но се различават по това, че работят чрез електричество. Те, от своя страна, са компресорни, ултразвукови и електронно-мембранни.

Съществува и традиционният метод за инхалация на пара, но той не е толкова ефективен спрямо другите варианти.

Употребата на инхалатор се извършва след консултация с лекар и предписване на подходящите за вашето състояние лекарства.

Ако статията Ви е била интересна, прочетете още полезна информация на здравна тематика в нашия блог.