Уред за измерване на кръвна захар

Инсулиновата резистентност е често срещан здравословен проблем, който засяга все повече хора в световен мащаб. Голяма част от тях обаче не подозират това, докато не се стигне до по-сериозни хронични състояния. И въпреки че по-податливи са хората с генетична обусловеност, с наднормено тегло или тези над 45 годишна възраст, все повече са случаите на заболеваемост и поради други фактори.

В тази статия ще разгледаме какво представлява това състояние, какво го причинява и кой е възможно да го развие в по-ранен етап от живота си или дори в детска възраст. Ще разгледаме най-често срещаните ранни симптоми на инсулинова резистентност и какви са начините за диагностика. В края ще ви представим възможностите за лечение и специализирани насоки за правилно хранене, включително примерна диета.

Какво е инсулинова резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират адекватно на действието на инсулина – хормонът, който регулира стойността на глюкоза в кръвта. Това означава, че те не могат ефективно да използват захарта за енергия или за запас. В резултат на това тя продължава да се натрупва в кръвта. 

Това води до компенсаторно свръхпроизводство на инсулин и увеличаване на нивата му в кръвта (хиперинсулинемия). Това на свой ред предизвиква висока инсулинова резистентност, завишени нива на кръвната захар (хипергликемия),  вследствие предиабет, диабет, метаболитен синдром и други медицински проблеми.

Кого засяга инсулиновата резистентност?

Най-голяма група от засегнатите са хората, които имат генетична предразположеност - член от семейството им страда от инсулинова резистентност, предиабет, диабет тип 1, тип 2 или гестационен. 

Също е известно, че хора с високо кръвно налягане, абнормни нива на холестерол, анамнеза за гестационен диабет, анамнеза за сърдечно заболяване или инсулт, синдром на поликистозни яйчници или метаболитен синдром са по-склонни да имат инсулинова резистентност.

Често състоянието се появява и с възрастта, като предимно се наблюдават случаи след 45 годишна възраст.

Въпреки това, инсулиновата резистентност може да засегне всеки независимо от пола или възрастта, както и да бъде временна или хронична. Фактори, които допринасят за това, са излишните телесни мазнини, особено около корема, липсата на физическа активност, прием на високо преработени храни и някои лекарства.

Инсулинова резистентност - симптоми

Признаците често биват бъркани или остават незабелязани или по-скоро неглижирани. Някои от най-честите симптоми при инсулинова резистентност са:

  1. Умора – хронична липса на енергия дори след достатъчно часове сън;
  2. Покачване на теглото – особено в областта на корема. *При обиколка на талията над 100 см у мъжете и над 89 см у жените е препоръчително назначаването на изследвания;
  3. Кръвно налягане – над 130/80.
  4. Повишени нива на холестерола – над 40 mg/dL при мъжете и над 50 mg/dL при жените;
  5. Трудности при отслабване – дори при намалено калорийно приемане;
  6. Повишен апетит – особено за сладки и въглехидратни храни;
  7. Потъмняване на кожата – около врата, подмишниците или лактите;
  8. Чести пристъпи на глад – дори скоро след хранене.

При някои хора тези симптоми могат да отсъстват и въпреки това да е налице инсулинова резистентност. В такива случаи състоянието може да остане незабелязано докато не прерасне в предиабет или диабет и налице да са съответните за тях признаци.

Диагностика на инсулинова резистентност

Диагностицирането на инсулиновата резистентност може да трудно, тъй като няма рутинно изследване конкретно за това. Докато панкреасът продължава да произвежда необходимите компесаторни количества състоянието може да остане незабелязано. 

Затова при преглед, на пръв поглед без налични симптоми, лекарите могат да вземат предвид вашата медицинска и семейна история. След това изследването за поставяне на диагноза може да стане чрез кръвни тестове за проследяване нивата на инсулин и глюкоза на гладно или чрез Орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ).

Инсулинова резистентност - референтни стойности:

Показател

 

Референтни стойности Забележки
Глюкоза на гладно 3.9 – 5.5 mmol/L Нива над 6.0 mmol/L могат да подсказват за предиабет или диабет.
Инсулин на гладно 2 – 25 µU/mL Нива над 25 µU/mL са индикатор за хиперинсулинемия - повишени нива на инсулин в кръвта.
HOMA-IR (индекс) Под 2.5 Изчислява се като: (глюкоза на гладно (mmol/L) × инсулин на гладно (µU/mL)) ÷ 22.5. Нива над 2.5 са индикатор за резистентност.
HbA1c (гликиран хемоглобин) Под 5.7% Нива между 5.7% и 6.4% подсказват за предиабет; над 6.5% – диабет.
Глюкоза след ОГТТ (2 ч.) Под 7.8 mmol/L Нива между 7.8 и 11.0 mmol/L са показател за нарушен глюкозен толеранс; над 11.0 mmol/L – диабет.

Как се лекува инсулинова резистентност

Тъй като в някои случаи състоянието е хронично, няма конкретни методи за лечение. По-скоро то се свежда до регулиране и контрол на ежедневните хранителни и физически навици. Това означава, че лечението на инсулиновата резистентност включва промени в начина на живот, диетата и в някои случаи медикаменти по преценка на специалист.

Съвети за подобряване на начина на живот

Диета при инсулинова резистентност

За да контролирате инсулиновата резистентност ефективно, е важно да се съсредоточите върху няколко основни аспекта - промяна в диетата, вмъкване на повече физически активности в ежедневието и смъкване на излишните килограми. Така ще понижите нивата на захар в кръвта и ще намалите  риска от диабет тип 2 и други усложнения.

1. Как да се храним при инсулинова резистентност?

Правилното хранене при инсулинова резистентност е от изключителна важност, за да поддържате нивата на глюкозата и инсулина в нормални стойности. За целта:

  • Консумирайте малки, но чести порции през деня -  4-5 хранения, за да се избегнат резки промени в кръвната захар.
  • Включете богати на фибри храни, въглехидрати с нисък гликемичен индекс, достатъчно протеини и здравословни мазнини.
  • Избягвайте пропускането на хранения.

Храни с нисък гликемичен индекс:

  • Плодове и зеленчуци - домати, краставици, моркови, пипер, броколи, зеле, брюкселско зеле, спанак, ябълки, боровинки, праскови, грозде, банани и др.;
  • Млечни продукти - нискомаслени, обезмаслени или алтернативни;
  • Пълнозърнести храни - овесени ядки, просо, семена, ръж, киноа, елда, булгур, кафяв ориз, царевично брашно; 
  • Други: Бял или черен боб, скумрия, риба тон, пъстърва, чисто месо (пилешки гърди, свинско каре, агнешко).

Забранени храни при инсулинова резистентност:

  • Бял хляб, бял ориз, паста;
  • Захарни изделия (сладкиши, торти, сладолед);
  • Газирани и подсладени напитки;
  • Преработени храни и готови храни.

2. Примерна диета при инсулинова резистентност

  1. Закуска - тост от пълнозърнест хляб с яйца и авокадо;
  2. Междинно - шепа сурови ядки (бадеми или орехи);
  3. Обяд - пилешки гърди с киноа и салата;
  4. Следобедна - нискомаслено кисело мляко с боровинки;
  5. Вечеря - риба и броколи.

3. Как да свалим килограми при инсулинова резистентност?

Както споменахме, част от характеристиките при инсулинова резистентност са затрудненията при смъкване на излишните килограми. За да успеете да понижите теглото си и да го поддържате в здравословните норми е необходимо:

  1. Да спазвате калориен дефицит за определен период - винаги под наблюдение и по препоръка на специалист;
  2. Да се фокусирате върху качествени храни - избягвайте преработените храни и захари;
  3. Да правите редовно физически упражнения - поне 2 пъти седмично подобряват чувствителността към инсулина.

Заключение

Инсулиновата резистентност може да звучи като плашеща диагноза, но с правилен подход е напълно възможно да бъде овладяна. С балансирано хранене, редовно движение и съвети от специалист можете да постигнете значително подобрение. Дори малки промени, като избор на здравословни храни и повече разходки, могат да окажат голямо влияние върху начина, по който тялото ви се справя с кръвната захар.

Наблюдавайте за ранните симптоми на инсулинова резистентност и правете цялостни изследвания поне два пъти годишно, за да следите здравословното си състояние. За още полезна и интересна информация на здравна тематика, четете блога ни.

Статията е с информативен характер и не замества консултация със специалист.